„Ало, дължите ми плащане по фактурата!“ Или как напомнянето към длъжника може да бъде възмездено по чл. 309а ТЗ

Ще започна с кратка история от моята практика.

Обажда ми се клиент – управител на фирма, която се занимава с поддръжка на басейни в к.к. Слънчев бряг. Негов търговски партньор, хотелски комплекс, не му е платил три фактури за доставени препарати.

– Виж, може би е рано да започваме дело. Най-добре да им се обадиш и да ги помолиш да ти платят. Кажи им, че може би са забравили, но твоята фирма има нужда от тези пари – посъветвах клиента преди около две седмици.

Вчера клиентът отново ми звънна и каза:

– Обадих им се. Казаха: „Да, ще проверим“, но и до днес нищо не са платили.

Подготвих заявление за издаване на заповед за изпълнение, в което освен главниците и лихвите по фактурите включих и 40 евро обезщетение за разноски по събиране на вземането на основание чл. 309а от Търговския закон.

Казах на клиента:

– Това неудобство, че се наложи да се обаждаш на партньора си и да го молиш да ти плати, ще му струва 40 евро. Това е обезщетение за разноските по събиране на вземането, което ще претендираме от длъжника, защото не ти е платил навреме и се е наложило да му напомняш за задължението.

– Да ми плати 40 евро, защото му се обадих?

– Да! Той е длъжен да ти плати и без да му се обаждаш. Да се молиш за собствените си пари е неприятно занимание, за което българският закон предвижда обезщетение.

Разбира се, от юридическа гледна точка обезщетението не се дължи заради самото телефонно обаждане. То възниква по силата на закона вследствие на забавеното плащане, дори кредиторът изобщо да не е напомнял на длъжника за задължението му.

Сигурно в подобна ситуация е изпадал всеки търговец. Но далеч не всеки е получил предвидените в закона 40 евро обезщетение за разноски по събиране на вземането.

Какво предвижда законът?

Чл. 309а, ал. 1 от Търговския закон гласи:

„Когато кредиторът е изпълнил задълженията си, а длъжникът е в забава за плащане, ако не е уговорено друго, кредиторът има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, както и на обезщетение за разноски за събиране на вземането в размер на не по-малко от 40 евро, без да е необходима покана. Кредиторът може да търси обезщетение за действително претърпените вреди и направени разноски за събиране в по-висок размер съобразно общите правила.“

Тази разпоредба съществува в Търговския закон от 2013 г. и е въведена в изпълнение на Директива 2011/7/ЕС от 16 февруари 2011 г. относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки.

Член 6 от директивата задължава държавите членки да гарантират на кредитора минимално фиксирано обезщетение от 40 евро.

Нещо повече – в Решение от 20 октомври 2022 г. по дело C‑585/20 (ECLI:EU:C:2022:806) Съдът на Европейския съюз приема, че минималното обезщетение от 40 евро се дължи за всяка отделна търговска сделка, чието плащане е просрочено и е удостоверено с фактура, дори вземанията по няколко фактури да са предявени в едно съдебно производство.

Следователно при три отделни търговски сделки, за всяка от които плащането е просрочено, кредиторът може да има право на обезщетение в общ размер на 120 евро.

В описания от мен случай прецених да претендирам само 40 евро, макар да ставаше дума за три неплатени фактури. Това беше съзнателно процесуално решение с оглед конкретните обстоятелства и стремежа ми да избегна евентуално усложняване на заповедното производство, а не защото законът непременно ограничава обезщетението до една фиксирана сума при множество просрочени сделки.

Важно е да се подчертае, че за получаването на фиксираното обезщетение от 40 евро не е необходимо кредиторът да доказва действително направени разноски. Правото на обезщетение възниква при наличието на законовите предпоставки за забава.

Кредиторът може да претендира и обезщетение за действително претърпени вреди и разноски по събиране на вземането в по-висок размер, но те трябва да бъдат доказани съобразно общите правила, като не се допуска двойно компенсиране на едни и същи разноски.

Важно уточнение е, че тази правна възможност се прилага при забавени плащания по търговски сделки, включително в отношенията между търговци и в предвидените от закона случаи на сделки с публични възложители. Тя не се прилага за просрочени задължения на потребители.

В практиката си съм предявявал претенции по чл. 309а ТЗ както в искови, така и в заповедни производства и досега те винаги са били уважавани от съда.

Възможността да се претендира това обезщетение е справедлив начин кредиторът да бъде компенсиран за допълнителните усилия, разходи и неудобства, които забавеното плащане му причинява. От друга страна, тя представлява и допълнителен финансов стимул за длъжниците да изпълняват паричните си задължения своевременно.

Защото навременното плащане не е жест на добра воля към кредитора, а изпълнение на поето задължение.